Една Вдъхновяваща История, която ще ви Разтърси

💗...::от Рубриката: НЕЩО ЛИЧНО::...💗

💟 Едно изгубено Момиче, една намерена Душа 💟

Това е един пъстър живот, една история, която има още много за дописване.. Защото искам, защото имам нужда, защото знам - има нещо прекрасно, което ме чака! А аз съм готова да извървя целия трънлив и тъмен път до него!.

Бях на 13 години, когато една сутрин се събудих от плач и викове! Чувах много хора, които страдаха.. Тогава баба (по майчина линия) и баща ми влязоха в стаята при мен и 11 годишната ми сестра. Казаха, че мама вече си е отишла! Че вече няма да я боли! А татко обеща, че ще сме тримата - заедно и силни!

После.. не помня! Сякаш няколко години са изчезнали от съществуването ми.. събирала съм Себе си, предполагам!

Баща ни се грижеше за нас по възможно най-добрия начин, на който беше способен. Изгледа ни, изхрани ни, изучи ни.. но така и не можа да седне и да разговаря с нас! За живота, за любовта, за пороците, за нещо... Неговия начин бе да дави мъката в алкохол. А моят начин като дете на такъв баща бе да го обвинявам и мразя!..

На 15 години се влюбих за първи път! В момче, което имаше толкова "любов" в себе си, че я даваше на всички! Отказах се от идеята това да бъде първата ми връзка, съзнавах че ще страдам..

На 16г започнах връзка с едно мило и добро момче!

На 17г обаче му изневерих (с първата "любов"). Изживях година в един малък ад между самообвинението и обвинението. Той беше наранен, но не ме пускаше да си ида. Ежедневно ме обиждаше и обвиняваше за всичко. Накрая си намери друго момиче, каза че така съм заслужила и ме заряза седмица преди бала. А аз бях развалина и знаех, че това заслужавам!..

Няколко години живях за момента! Не исках връзка, не исках хора, които да ми слагат окови! Но мечтаех! Мечтаех да работя, да изкарвам добри пари, да заживея сама! Мечтаех да избягам от алкохолния свят, в който бях затворена! От непрестанните викове, че съм боклук, че за нищо не ставам, че нищо не мога, че няма да излезе човек от мен! Мечтаех един ден да докажа на баща си, че и момичетата сме силни! Че можем да се оправяме сами в живота без да разчитаме на Силните мъже!

На 21 години срещнах едно момче. Влюбихме се и поставихме началото на една приказка!

Бях готова! За дом, за дете, за семейство!

6 месеца по-късно ме оперираха за спукана киста в яйчника.. По време на прегледа се усъмниха за извънматочна бременност! След операцията, на изписването доктора ми каза, че ако имам дете, ще стане много трудно! Шок! Ужас! Болка!.. Аз съм Жена! Имам Нужда да съм Майка!

Минах през депресията заедно с Моето Момче! След 2-3 години вече се изнесох и заживях при него и родителите му. Сгодихме се. Започнахме да мечтаем за дете. Започнахме прегледи и опити. Паралелно с това изтеглихме кредити и започнахме да строим Мечтания Дом! Нашия Дом!

След още 1-2 години вече се нанесохме! Заживяхме в нашата къща и всичко беше страхотно! Следвахме мечтите си, обичахме се.. Приказка!

Но бебето не идваше, а аз изгубих себе си. Позволих си да се затворя в "Тъмницата" на Депресията! Изгубих усмивката си, спокойствието, щастието, благодарността.. А Моето Момче вече беше изморено, за да ме изкара от там.. Изгубих и него! Влюби се в жена, която вероятно е била усмихната и е имала желание за живот..

Бях някак ограбена.. бях наранена, бях нищо!.. С ограбена любов, с ограбени мечти.. Изнесох се от къщата и ми остана само да плащам! Емоционално - за това, което сама допуснах да ми се случи! Фактически - за кредита, който изтеглих без дори да се замисля, че нямам никаква гаранция..

Въпреки болката и депресията Не спирах да излизам и да съм с хора! Знаех, че това е начина да си помогна! Че мога да преживея и това!

И срещнах Мъж! Такъв, който ме обича, уважава, обожава! Такъв, който разговаря с мен! Споделя и изслушва! Срещнах приятел и половинка! И заживях с него!

Изкарах шофьорски курс! След години канене най-сетне направих и това! Мечтаех как с колата ще ходим на разходки, ще обикаляме страната, ще посетим какви ли не места.

Взехме кола и започнах да карам из града. Ходих на работа, вземах мъжа си от работа (той не е шофьор) и каквото още трябва.

Края на Май 2017г си взех книжката. Края на Август вече карах сама из града.

Началото на Ноември.. станах свидетел на катастрофа. На косъм да бъда и участник. На международен път, в тъмен участък пред колата ми изскочи пешеходец! Скочих на спирачките! Секунди, може би стотни.. всичко стана толкова бързо! В същия момент до мен се изравнява кола, която няма видимост към пешеходеца.. и помете жената пред очите ми! Шок! Ужас! Страх! Безсънни нощи! Самообвинения! Попаднах на грешното място в грешния момент!

Ходих да ми леят куршум! Не можех да си представя някога пак да седна в колата! Не можех дори да се возя!..

Месец по-късно баща ми изпадна в Делириум! След всичките години алкохол, организма му вече отказваше.. Дълго време само го обвинявах и отбягвах, но не можеше да умре! Лежа две седмици в клиника, с халюцинации, в друг свят и в друго време! Цяло чудо беше, че знаеше кои сме аз и сестра ми! Че ни познаваше като идем на свиждане. Живя известно време в къщи и като се пооправи си отиде в неговия апартамент. Сега продължава да пие, а аз продължавам да живея със страха..

Това е моята недописана приказка! Случките в нея изградиха Мен!

За времето, в което съм в групата на Ирен за трансформации, успях да погледна на всичко това по един различен начин!

След упражнението с огледалото отключих нещо в себе си и целия този живот мина като на лента в сънищата ми. Будех се сутрин спокойна! Всяко нещо се е случило с причина, всяка грешка е урок, всяка болка е изграждане!

Чувствам се някак по-уравновесена! Чувствам, че изчистих от себе си много негативна енергия, която с години съм си събирала! Чувствам, че освободих място за спокойствие, за благодарност, за любов!

И съм готова! Да продължа! Да срещна всички следващи уроци, всички знаци по своя път! Готова да допиша своята приказка!

И едно искам да кажа!

Когато изпаднеш в Дупката на тъгата и депресията, хвърли лопатата далеч от теб! Продължавайки да копаеш на долу, става все по-трудно излизането! Огледай се - винаги има "спуснато въженце" или подадена ръка! Приеми ги с благодарност, защото ги заслужаваш и продължи по своя път! Дори сред тръните има пътечка и често води до красива поляна. Но ако не продължиш, как ще разбереш?!...

Автор : Магдалена Георгиева